Определение 
Полиневритите и полиневропатиите представляват заболявания, причинени от инфекциозни агенти, интоксикации, недоимъчни състояния, алергични реакции, при които периферната нервна система се засяга дифузно: нервните стволове на гръбначно-мозъчните нерви със или без засягане на черепно-мозъчните нерви, със или без въвличане в болестния процес на гръбначно - мозъчните коренчета. Основното е наличие на полиневритен синдром - с едновременно засягане на много нерви. За полиневрит говорим, когато процесът има възпалителен характер и е причинен от бактерии или вируси, а за полиневропатия - когато причинителят е от друго естество - токсични агенти (алкохол, бъбречна и чернодробна увреда), микротравма (вибрация).
Много чест е и т. нар. полиневрит на Гилен-Баре. Всъщност се касае за полирадикулоневрит, тъй като освен периферните нерви се засягат и гръбначно-мозъчните коренчета. Предполага се, че той се причинява от вирус, който не е открит досега. Често болестта се предшествува от простуда. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.

Клинична картина
Началото е остро, с повишаване на температурата до 38-39 гра дуса С и обща отпадналост. Едновременно с това настъпва мускулна слабост, която по-късно прераства във вяла парализа, с почти липсващ мускулен тонус, невъзможност да се извършват волеви движения и атрофия на двигателнате мускулатура.
Парализите обхващат симетрични мускулни групи и са най-силно изразени в най-периферните части на крайниците. Нервите са болезнени при натиск. В началото се наблюдава повишена сетивност, но постепенно тя намлява и напълно изчезва (анастезия = липса на сетивност). Понякога се засягат симетрично черепно-мозъчните нерви. Най-често се увреждат лицевият нерв (инервира мимическата лицева мускулатура) и очедвигателните нерви свързани с движенията на очната ябълка във всички посоки.
Заболяването се разгръща напълно за 2-3 седмици, рядко за 1-2 месеца, след което започва обратно развитие на симптомите. В отделни случаи се развива възходяща парализа, като процесът се пренася от гръбначно-мозъчните нерви нагоре към главния мозък и черепно-мозъчните нерви.
Обикновено засягането започва от долните крайници с изтръпване, болки, парализа и повишена температура. В продължение на няколко дни във възходящо направление се обхващат периферните нерви на ръцете, а по-късно и черепно-мозъчните нерви. Появяват се тежки разстройства в дихателната и сърдечно-съдовата дейност. При такова развитие болестта завършва със смърт, ако болните не се поставят на изкуствено дишане в реанимационно отделение.

 
Лечението по принцип се провежда в болнично заведение с интензивен-реанимационен сектор.
Други инфекциозни полиневрити са тези, които настъпват при почти всички остри и хронични инфекциозни заболявания.
Полиневритът при дифтерия води до увреда на блуждаещия и езикогълтачен нерв с парализа на мекото небце.
Полиневрити се наблюдават при грип, паротит, херпес зостер, дизентерия, петнист и коремен тиф, туберкулоза, ревматизъм, сифилис. В такива случаи се лекува основното заболяване.
От полиневропатиите най-типични са тези, които възникват при остри и хронични интоксикации. Те се наричат токсични полиневропатии: от алкохол, олово, арсеник, живак, някои медикаменти.
Най-характерно за тях е незабележимото начало и постепенното им развитие.
При едни полиневропатии (арсенова, сероводородна) преобладават двигателните разстройства. По-късно полиневропатиите придобиват смесен характер.
От медикаментозните полиневропатии най-чести са тези от сулфонамиди, те засягат нервите на подбедреницата, талидомид, стрептомицин засяга вестибуларния и слуховия нерв със световъртеж, залитане и намален слух.
От полиневропатиите вследствие нарушен метаболизъм най-типична е тази при захарния диабет. В началото тя протича с болки и изтръпване на крайниците. По-късно се прибавят периферни парези (намален мускулен тонус, хипотрофия на мускулите) и парализи (невъзможност да се извършват волеви движения с атрофия на мускулатурата).
Лечението на полиневропатиите е консервативно и трябва да е съобразено с основното заболяване.