Тикът е внезапно, отсечено, повтарящо се движение, в което участват отделни групи мускули. Тикът варира по интензивност. Дори при волеви усилия е невъзможно да се избегне, напротив това увеличава напрежението и проявата му. 


В по-голяма част от случаите тикът се появява в детството. Явлението е често срещано - при всяко дванадесето дете.
 


Възможно е неприятната мимика да се появи и в зряла възраст, вследствие на неврологични и психични състояния.


Тикът се появява при състояние на:

  • хроничен стрес и психо-травматични обстоятелства,
  • наследственост,
  • синдром на Жил де ла Турета – заболяване, което се появява в детска или юношеска възраст и се отличава с появата на множество тикове и психични нарушения,
  • черепно-мозъчна травма,
  • инфекции на мозъка,
  • инсулт,
  • натравяне с газ,
  • прием на някои видове лекарства.



Тиковете са различни според локализацията им:
На лицето могат да представляват: чести мигания, затваряне на клепачите, мръщене, повдигане на вежди, смъркане на носа, отваряне на устата, въртене на езика, потриване на брадичката, изплезване, скърцане със зъби, мимики и други.

Тиковете се проявяват и като движение на тялото.
На главата, шията, раменете: въртене на главата, повдигане на раменете, протягане на шията, поклащане и др.

На ръцете: рязко сгъване и отваряне на ръцете, свиване на юмруци, протягане, пукане на пръстите, движение на пръстите, сякаш се свири на пиано и др.

На тялото: движение на тялото подобно на поздравяване, изпъчване на гърди и задни части, стягане на седалищните мускули или тези на корема и гърдите.

На краката: въртене на стъпалата, свиване на пръстите, резки движения на крак напред, свиване на колената или разтваряне и събиране на бедрата.

Срещат се и тикове, които се отразяват на гласа и са свързани с неволно издаване на различни звуци и шумове като хъркане, откашляне, шмъркане, издаване на лаещи звуци, извикване при емоционални изказвания, ругатни.
 



Прогнозата
Тиковете не се свързват с опасност за здравето, но при наличието им има вероятност детето или дори възрастният да е подложен на психическо напрежение от страна на връстници. В повечето случаи водят до трудности в общуването при вече възрастния човек и стават причина за социално изолиране на засегнатия.

Възможно е тиковете да са форма на проява на определено заболяване.
 

Какво трябва да се направи?
Тиковете при децата изискват сериозни изследвания и внимание от страна на специалиста, дори когато са се появили за кратък период от време и не създават дискомфорт.

Много е важно на детето да не му се прави забележка за тика – общувайте с него, сякаш не виждате този проблем.
 

Консултацията с невролог е необходима при поява на тик, независимо от възрастта, при зачестяването му, промяна в интензитета му, т.е. стане многократно по-чест, както и при промяна на локализацията му.