Нервният тик представлява неврологичен проблем, при който се забелязва неволно и неосъзнато съкращение на мускулите (най-често на лицето). 

 

Нервните тикове най-често се появяват във възрастта между 2 и 18 години, като се среща при 20% от децата до 10 години. Неволните движения са по-чест проблем за момченцата, отколкото за момиченцата.

 

Нервният тик може да се появи и да изчезне без каквато и да е видима причина, но може и да рецидивира, обхващайки по-голяма мускулна група. Пристъпите на неконтролируеми движения могат да се обострят когато детето е напрегнато, притеснено или превъзбудено - по време на училищните занятия, когато разговаря с непознати или след няколко часа пред компютъра или телевизора.
 


 

Какви са видовете нервни тикове?
 

 

Според приетите класификации се различават няколко типа моторни тикове:
 

Прости- когато е ангажирана само една група мускули. Най-често такива тикове са мимически, като потрепване на ъглите на устните, намигване, набръчкване на нос и т.н.


Сложни – които включват няколко мускулни групи.
 

Съществуват и така наречените ритуални моторни тикове, като ходене в кръг или маниерничене, вокални тикове, които също могат да са прости (кашляне, хриптене, повтаряне на нечленоразделен звук) и сложни (повтаряне на някаква дума или поредица от думи).
 

В по-редки случаи, сложните вокални тикове се проявяват като синдром на Турет, при който пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, проявяващи се под формата на неволните ругатни, неуместните коментари и нецензурни жестове.



Как да различим тиковете от другите патологични движения?
 

 

Тиковете при децата най-често се появяват спонтанно, и могат да се контролират само частично.

 

Характерно за тиковете е, че не се появяват в комбинация с други обичайни движения. Така например, потрепването на устните не съпровожда пиенето от чаша или храненето с лъжица.

 

Колкото по-далече от лицето са тиковете, толкова по-рядко възникват и толкова по-податливи на контрол са те.

 

Тиковете могат да възникнат и по време на сън.
 

 

Защо възникват нервните тикове?

 

Точният механизъм на възникването им не е напълно изяснен. Знае се, че нервните тикове са тясно свързани с неврозата при децата.

 

Неволните движения могат да са резултат от пренатална патология, травма по време на раждането или началните години на детското развитие.

 

Често появата на тик е генетично продопределена и неволното движение се появява при деца, чийто родители или роднини са имали подобен проблем в детството си. Характерно в случаите на генетична предразположеност е, че при децата тиковете се появяват по-рано и са по-ясно изразени, отколкото при родителите им.

 

Тиковете могат да се показател за психическо натоварване на детето, стрес и дори физическо насилие в семейството или от страна на връстниците.
 

Като основна причина за появата на тик се приема стресът, на който е подложена неукрепналата още детска психика. Стресовият фактор може да е очевиден- трудност при адаптиране в нова среда, или напълно незабележим за останалите – скрити страхове и притеснения.
 

Според психолозите, моторните тикове, като жестове и изражения на лицето, са подсъзнателен опит на детето за невербална комуникация и привличане вниманието на родителите към съществуващ стресов фактор.
 

При голям процент от децата с нервни тикове, се регистрират и други симптоми на невроза – тревожност, неспокоен сън, скърцане със зъби, кошмари и неволно изпускане на урина.
 

Специалистите поясняват, че има два периода, през които риска от поява на нервни тикове е най-голям. Това е възрастта между 2,5 и 3 години, както и между 7-11 години, когато социалния живот на децата претърпява най-бурни промени – адаптиране към средата в детската градина и в училище.



Как се лекуват нервните тикове?

Препоръчително е, ако родителите забележат появата на нервен тик при детето си, да не изпадат в паника, а да направят консултация с детски невролог.
 

Самолечението, наказанията и забраните не са ефективни. Думите „Веднага престани да правиш така!“ или “Престани, защото другите ще ти се смеят.“ със сигурност няма да дадат добър резултат.
 

Имайте предвид, че това е неволно движение, което детето най-често не осъзнава, че извършва. Строгия тон и заплахите могат допълнително да усложнят ситуацията, поставяйки мълчугана под допълнителен стрес и емоционално натоварване.
 

Не трябва да фиксирате вниманието си и най-вече това на детето върху нервния тик. В стремежа си да не повтаря „лошото“ движение или звук детето се стресира допълнително, а това в повечето случаи дори задълбочава проблема.

Най-добре е, да се консултирате с детски невролог, който да установи точния стресогенен фактор.
 

Отделяйте на детето си повече време и внимание, наказвайте го и му се карайте по-малко.
 

Съкратете до минимум времето което малчугана прекарва пред телевизора или компютъра.
 

Игрите на открито и спортът със сигурност ще намалят стреса и напрежението.
 

Успешно могат да се прилагат хомеопатични и билкови средства за овладяване на стреса.
 

В по-редки и тежки случаи, лекарят може да изпише антидепресанти, които да се прилагат под строг контрол, както и психотерапевтичен курс.